Endless spiral

И пак на въртележката!
Диалог-монолог.
Треперещи ръце. Сълзи в очите.
Съжаления, извинения.
Всичко е толкова тъжно.
Обичта е тук.
Любовта си отиде.
Просто няма край.
Сън-реалност.
Ден-нощ.
Самотата е като наркотик.
Може да бъде лекарство, но в малки количества.
Предозирането води до смъртта на тялото, в единия случай…
И на душата, в другия…
Свят оглеждащ се във вдлъбнато огледало.
Нереалност.
Начин на живот?
Начин на смърт…?
Колко ти остава???