Аз скитам се в света огромен.
Безличен, може би бездомен.

Различен, не идеален. Надничам с поглед огледален
в живота тъй материален.

И завъртян съм безнадеждно,
щом всичко движи се манежно.

На времето часовникът не е спрял
да буди живота. Заспал

е обаче пилотът на пулта
и сега ще използвам пак катапулта.

Само чувстващият има нужния код,
с който реалността му дава развод.

Следва страшна среща със свят невидим,
когато свалим всичкия грим

по лицата, който подло ни излъга
и сам написа своята присъда.

Като лист хартия раздирам
собствените си представи,

но после парчетата пак ги събирам,
по друг начин листа да съставя.

Старите случки се пренареждат
по листа разкъсан и пак залепен.

Познатите досега непознати изглеждат,
в новия свят, току-що построен.

Реките с вода до сега, ще пресъхнат
и ще поемат във друга посока.

Рибите там днес ще издъхнат,
но други ще плуват във вода по-дълбока.

Небето над мен е ново, синьо и полуокръжно.
А ми е толкова тежко и тъжно…

В главата си опрял съм цев
на автомата многолицев.
С лицата му във вечен сблъсък,
за него аз съм просто спусък.