Издигам се нагоре,
политам, падам,
стрелкам се във въздуха.
Бъркам някъде в посоката
и се връщам пак отначало.
Крилата ми отмаляват,
вече не искам да летя,
но няма земя отдолу,
не мога да кацна.
Искам да поспра за малко,
да отпусна криле за миг,
да затворя очи…
После може да продължа,
Но сега…сега жадувам
само това. Тишина.
Очите ми парят,
защото твърде дълго са широко отворени.
Как искам да ги притворя
за миг, само мъничко.
Устата ми е пресъхнала
като стар кладенец,
а от гърлото ми се чува
само свистене.
Наоколо няма никой.
Само небето… синьо…
И тези безкрайни облаци.
Накъдето и да погледна
виждам само това:
небе и облаци…