Търпимост

Хората са различни. Всеки има своите добри и лоши черти. Стига да не ме засягат лично по някакъв начин, лошите им черти не ми пречат. Напротив, уча се от тях. А може би аз също ги притежавам и това, че ги виждам у някой, всъщност може да ми помогне, защото явно не ги виждам достатъчно добре у себе си, за да мога да ги преборя?..

Не е добре да обвиняваш околните за всичко, което ти се случва.
Изказване: „Нямам приятели, защото всички са ужасни.“ (Преди време и аз твърдях нещо подобно!)
Подкрепено с обосновката: Имал съм приятели, но те рано или късно започват да ме дразнят с поведението си и аз нямам нерви да ги превъзпитавам. Когато някой ме засегне, си заминава от живота ми.

Същото важи не само за приятелствата, но и за интимните връзки. Ако дълго време не можеш да намериш подходящ партньор, който да не те дразни, май е време да потърсиш причината в себе си, а не в кандидат-партньорите.
…Колко невиждащ може да е човек…

Не е добре да мислиш, че действията на околните са продиктувани единствено от желанието им да те засегнат.
Пример: Комуникацията с такъв човек може да е доста изтощаваща. Ако имате приятел около когото „ходите на пръсти“, внимавайки да не кажете нещо, от което ще се засегне, сигурно ме разбирате.
Това не само е неприятно за околните, но и за самия човек. Ако постоянно се тормозиш от това какво е казал/направил този или онзи и как това те кара да се чувстваш зле, обиден, огорчен… не зная как може да бъдеш щастлив.

Ако не помниш, добре е да си записваш.
Пример: Иначе чудесни хора може да се окаже, че не помнят обещанията си. Ако комуникацията се запази дълго време се получава – „Това което веднъж си видял, не можеш да спреш да го виждаш“.
Тук идва момента, в който ако държиш на човека отсреща, трябва да му кажеш. Съвсем възможно е да го прави несъзнателно (както е и с куп други неща, които ни дразнят у околните). Ако човекът е на място, не би се разсърдил на такава забележка, напротив – би трябвало да ти е благодарен, че си му показал нещо, което не е забелязал.
Наскоро ми казаха, че прекалено често говоря за болести, лекари и често се оплаквам от това, че имам много работа. Наистина не бях забелязала, като върнах лентата осъзнах, че е така. Но ако не ми го бяха казали, може би още щях да го правя.
Устата ни е дадена не само за празни приказки. Хубаво е да я ползваме и за полезни неща.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *