Едно начало, хиляди възможности за край.

Като дете обичах да стоя пред огледалото. Майка ми все ми повтаряше: „Няма нищо по-тъжно от живота на жена, която е успяла да бъде САМО красива!“
Все по-често се сещам за тези нейни думи. Много полезна мисъл, която важи и за двата пола с пълна сила.
По темата може да се напише много, сигурна съм че всеки би завършил изречението по различен начин, според нещата, с които се сблъсква в своя живот.

Наскоро ми хрумна този завършек: „…живота на човек, който вижда само недостатъците на околните.“
Какъв е смисълът да общуваш с хората, когато не виждаш нищо положително в тях? Ако наистина не виждаш нищо положително, защо общуваш с тях? Какво положително ти носи тази комуникация?… Все въпроси, на които ми е трудно да отговря, защото мога да намеря нещо хубаво у всеки, а негативното просто го подминавам.

Може би за това в училище винаги слагаха новите ученици (най-често провинили се и изгонени от други училища) да седят до мен, а учителката ми обичаше да казва,
че мога да намеря общ език и с магаре. ? Мога да добавя само едно – степенуването трябва да е в обратна посока, защото с животните е по-лесно.
Животните не те подценяват/надценяват, съдят, харесват, не харесват, мразят, обичат (поне не в човешкия смисъл), не завиждат, не злобеят, не се състезават с теб, не трябва на всяка цена да са по-красиви/по-умни/по-успели… и още много други човешки ПО-та. С поведението си те изразяват единствено предаността и привързаността си (което ние обикновено приравняваме към човешката представа за обич).

Когато човек е съсредоточен в собствените си недостатъци, когато не се харесва, може би несъзнателно се опитва да подкопае самочувствието и на другите, за да не е сам в дупката, която е изкопал за себе си…