Случайната среща

Отново знаци на съдбата.
Предопредленост преоблечена като случайност.
Когато имаш нужда от някого в живота си, той се появява.
Точно този човек. Точно с нещата, които има да ти каже!

Разплаках се като я видях.
Гушках я и не можех да повярвам, че се виждаме след толкова години.
Няма смисъл да обяснявам, че няколко секунди ни деляха от това да се разминем…
1-2 крачки и нямаше да се видим дори.
За колко време изминавате 2 крачки? Дори не ви стига да си поемете добре дъх, нали?
Усещането беше… за среща със съдбата!
Като дълго чакан момент, като нещо, което си знаел, че ще се случи, но не си знаел кога…
Случвало ли ви се е, да сте сигурни и просто да знаете, че ще стане, no matter when?

И първите ѝ думи бяха: „Трябва да простя.“
Колко невъзможно е точно това да е нещо, което трябва да направя аз самата в този момент.
Чакам новата ни среща, Стю! ?