САМ

Цигарата ме връща към миналото.
2003. Читалнята на 4 етаж в 36 блок, Студентски град. Няколко свещи.
Седнала съм в червено кожено кресло.  (Откъде се е взело, нямам идея).
Пуша. Пия. Пиша.
Трите П-та на живота ми. ?
Под химикала ми излизат една след друга думи, които значат нещо само за мен.
Всяко тропване на врата на етажа кара сърцето ми да подскача. Дали е той?…
Не. И този път не е.
Само че тези мигове май не са ме научили на нищо… Уроците се повтарят, докато не ги усвоиш.
И всичко, което съдбата ти поднася, е точно това, от което имаш нужда в момента, нямам съмнения!
(Ех, ако те познавах тогава… ? )
Тогава нямах компютър.
Представяте ли си?
Пишех на хартия.
(Между другото, това е първото нещо, което пиша директно на компютъра, евър.
Обичам си хартията и химикала. ? )
Това съм аз.
От преди живота ми (с него…).
От предишния ми живот.
Аз ли съм, или не съм… туй е въпросът.
Давам си ясна сметка, че тия миризливи цигари ще ми опушат спалнята, но изобщо не ме интересува.
Харесва ми да си мисля, че въпреки, че съм се променила, все пак си оставам аз.
?
Аз и джина.
Вечното питие.
Което изпълнява желания. ?
Там съм. Слушам това:

Направо ми е като днес.
И пиша това (всичко се пази!):
img_20161206_230644
(:-) Пълно е с грешки. )
Най-мъдрото, което виждам написано същата вечер е на следващата страница:
img_20161206_231653

Сам съм.