В светофарено червената критичност към собственото си душевно безделие, започнах да мечтая за един РЕГУЛИРОВЧИК.
Облечен в униформа, сама по себе си изискваща безпрекословно подчинение.
РЕГУЛИРАЩ съзнанието ми “уред”, спиращ и арестуващ всяка вредна моя мисъл.
ЗАТВАРЯЩ мислите в клетката на себепознанието.
УЛИЧАВАЩ собствения ми ум в престъпления срещу сърцето.
(Почувствах тялото си като затвор на “аз”-а знаещ уж толкова много, но станал опасен сам за себе си.)
СТРАХЪТ. От собствената нова мисъл. От самият себе си. (Това може да унищожи всеки.)
НЕОСЪЗНАТ. Дълбоко в гънките на мозъчната ти кора, спотаен като паяк, изяждащ всяка рационална мисъл, заплетена в лепкавите му плетежи. За секунди в търбуха му може да попадне цялата позната ти реалност.
ОСЪЗНАТ. Придобива огромни размери. В един момент става по-голям от теб и НЕ те поглъща!…
Просто не те забелязва… И ти, и цялото твое “аз” оставате без значение, в краката на това чудовище, което сам си създал…
СТРАХЪТ, че нищо не зависи от теб.
Страх.
УБИЕЦ
на Любов.
