В първия работен ден за 2017та ми се наложи да прекарам известно време на Летище София, Терминал 1, зоната за отпътуващи.
Докато си пиех горещия шоколад в кафето над салона с хора, реших да снимам прегръщащи се хора в цялата лудница, която се разкри пред очите ми.
Казах си, че това е мястото за отпътуване, хората ще се прегръщат постоянно. Да, ама не!
Стоях близо час готова да снимам, но прегръдката така и не се състоя.
За да добиете представа, преброих грубо около 300 човека, които се виждаха от моята гледна точка.
Идваха, редяха се на опашка, изчезваха през изходите…, но все не се прегръщаха.
Дебнех дори някой да хване спътника си за ръка… Не и не!
А имаше много хора, приятели пътуващи заедно и двойки, и семейства.
Забързани, бутащи, теглещи багажа си.
Стигаха на опашката и сякаш времето спираше за тях. Просто машинално се придвижваха напред и от време на време служителите от летището оформяха опашката, като слагаха колчета с ленти около хората и ги молеха да се преместят наляво, или надясно… И те се преместваха, и пак изпадаха в непомръдващото си състояние.
Стана време да тръгвам и бях малко разочарована…
Казах си: „В следващите 10 секунди някой ще прегърне човека до себе си!“
На шега взех да отброявам:
10
9
8
7
6 … и стана! ?
Бях толкова изненадана, че не успях да направя снимка като хората, но… важното е, че прегръдката се състоя!

Пожеланието ми?
…През 2017та по-често се обръщайте към човека до вас само, за да го прегърнете…
Ако искате отброявайте си 10 секунди. Може дори на глас, защото ще е забавно (особено ако „прегръдкопотърпевшият“ не знае какво ще се случи, когато стигнете до едно) !
И се обичайте.
Много!