Още една тетрадка изписах, без да опиша Любовта.
Каква загуба на хартия.
Но да си признаем, понякога и цял живот не ни стига, да я опишем.
Всички романи, всички стихотворения, всяко едно редче изписано в света, е за това.
И пак не е достатъчно.
Не е всичко.
А Любовта е точно това.
Всичко.
Абсолют.
Който според науката не съществува.
Нищо на света не е абсолютно.
Но ако това е абсолютно невярно?!
Ако всъщност може да съществува нещо абсолютно и това е Любовта?
Ако поглеждайки в очите на някого там виждаш и мъжа, и жената, и детето – заедно?
Ако разумът ти казва:
„Спри да си мислиш нереалности!!!“
А сърцето му опонира с думите:
„Не го слушай! Той нищо не разбира! Това е единствената истина на тая планета!“
Ако очите на този човек ти рисуват неземни картини, всеки път когато се погледнете.
Ако думите са излишни и само погледите стигат?
Ако всеки път когато срещнеш този поглед, целият свят просто спира да съществува.
Няма време.
Няма пространство.
Не е ли това абсолют?
Когато някой е безкрайността за тебе, а ти си неговата необятност, не е ли това крайната точка на твоето търсене?
Или е само началото…