Моят дом – моята крепост

Сигурност?
Имали ли сте я?
Нямали ли сте я?
Каква беше разликата между двете?
Някога питали ли сте се какво значи тази дума?
Какво е вашето определение за нея?

Днес се попитах, какво значи сигурност за мен.
Сигурност значи да съм спокойна, че всичко ще наред.
Как става това? Как решавам, че мога да съм спокойна, че всичко ще е наред?
Ами имам покрив над главата и не съм гладна. Това май трябва да е достатъчно, но не е.
Трябва и пари в портфейла, за да знам, че и утре няма да съм гладна…
Тогава имам сигурността.
Но до кога ще е така? Мога да се старая и винаги да е така. Трябва да се старая.

В крайна сметка оказа се, че за мен сигурността всъщност е собственост.
Колко далеч от “истинските неща” е това мое разбиране, защото истинските неща изобщо не са “неща”. Те са чувства, усещания, желания. Жажда за самоусъвършенстване и създаване.
Създаване на светове.
Независимо дали по призвание си лекар и ще се стремиш да създадеш лекарство срещу рака, дали си музикант и ще създадеш най-прекрасното произведение, или си човек, който създава удобства на околните, ти създаваш.

Притежанията ти не променят нито цената на това, което си създал, нито твоята „цена“.
Те носят привидно спокойствие.
Те носят само временно разсейване, в което забравяш от какво имаш нужда в живота си, но не го получаваш.

Родителите ни учат, че е важно да имаш собствен дом, за да си спокоен, за да са И те спокойни.
Защото така са им казали техните родители, а на тях – техните родители и така много назад, до момента, в който праисторическият човек е казал на праисторическото си дете –
„И знай дете, много е важно да си имаш пещера, в която да се скриеш, когато завали. В която да се стоплиш, когато е студено. В която да се чувстваш в безопасност.“
Нищо обаче не е казал за пещера, която задължително трябва да е ТВОЯ!
Защото нищо не е наистина наше. То е “наше” само временно.
За какво тогава да се зорим да си имаме пещера? Тя така или иначе си остава част от “неживата природа” (ей, имаше такова понятие в Природознанието за 4 клас ? ), тя никога не е наистина “наша”.
В стремежа си да имат “своя дом”, повечето от нас са обвързани с банки и кредити, а какъв по-лесен начин има да наблъскаш едно общество в матрицата, от това всеки човек да изплаща заем и да не спира да работи?
Тук обаче идва най-важният момент:
Къщата не е дом.
А родителите ни, не са ни научили на това, защото…?
Са го забравили.
Забравили са, какво е да се чувстваш свободен.
Те не са били свободни последните 20 години, в които са изплащали ипотеки и заеми.
А за да са спокойни в „собствено жилище“, са прекарали 20те най-хубави години от живота си, неспокойни…?
А всъщност истината е само една:
Домът може да е навсякъде. Може да се чувстваш у дома и в колиба, на върха на дърво в джунглата, защото долу ще те изядат животните.
Домът не е апартамент, нито къща, нито палат.
Домът е усещане, което може да получиш не само в собствено жилище.
Домът е времето, в което знаеш, че в съседната стая има човек, който те обича.
Домът е храната, която сте приготвили заедно.
Домът е желанието да слушаш и да чуеш, да кажеш и да те чуят.
Домът е това.
Спокойствие.
Което няма нищо общо с това, дали къщата, в която живееш е твоя…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *