Обратното на всичко това

– Какво е свобода? Някой знае ли, деца?
– Да, кажи момиченце, да ти, на последния чин.
– Свободата е да си свободен!
– Това е така, но какво е да си свободен? Ти свободна ли си?
– Ооо, не. Аз не съм – мама и татко само ме карат да направя това и онова, яж, спи, учи, все очакват от мен да направя нещо, което те искат. А пък ако съм недоволна от нещо, дори не трябва да го показвам защото може да ме ошамарят ако „много ми знае устата“.
Толкова е депресиращо понякога, те са ми взели свободата.
Обратното на всичко това е свободата според мен.

Това момиченце, от последния чин, съм аз.
„Обратното на всичко това“, обаче не е ясна дефиниция.
То е нещо като да не ме юркат да правя неща, според очакванията и изискванията на друг, и да мога да кажа какво чувствам, какво искам, и какво „съм“, без да ме е страх от „ошамарване“.
Е хубаво, но ако откакто се помниш не ти се случва „обратното на всичко това“.
Ако „всичко това“ е всекидневие години наред, то става навик, а навикът – втора природа.

И ако някой ден, след много години, когато вече не зависиш от родителите си, човекът до теб ти каже:
– Ако някога усетиш, че вече не искаш да си с мен, можеш да си тръгнеш.
– Ако някога усетиш, че искаш да ми кажеш нещо, което може и да не ми хареса, можеш да го кажеш, ако това е твоята истина.
И ако този някой ден ти си помислиш:
– Щом ми казваш това, значи не ми вярваш, че те обичам и искам да съм до теб.
– Щом ми казваш това, значи че вече очакваш да ти кажа нещо, което няма да ти хареса…
В този някой ден разбери едно:
Това е „обратното на всичко това“.
Този човек наистина те обича.
А свободата?
Тя винаги си е била твоя.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *