В сърцето

Защо няма място по-близко от “в сърцето”?
Та то е само орган един.
Виждали ли сте какво има “вътре във него”?
Аз съм виждала! Там няма чужди съдби!

Предсърдия, камери, клапи,
съдове, нерви, мускулна тъкан и кръв.
Уж друго няма, а пък все някога,
някой пристъпва навътре, за да е пръв.

Когато си влюбен, сърцето лудува,
когато си тъжен, ще се разплаче дори.
Но как без крака до несвяст то танцува,
как плаче орган, без слъзни жлези?

“Заповядай в сърцето ми”, каза ли някому?
Предполагаше ли, че някой ден може и с него, пак да си сам?
Мислеше ли си, докато го изричаше:
„И да си тръгнеш, знай че завинаги ще останеш някъде там!“

Кои са вашите най-силни думи
казани на човекът, застанал до вас?
Обичам те? Или пък други,
които включваха “сърдечен валс”?

Не би било безкрайно трудно
да кажеш нещо само със очи,
но ако хубаво го облечеш със думи,
в съзнанието на другия, завинаги изреченото ще звучи.

А моето признание? И днес все още голо си стои.
Опитвам се със думи дрехите му да ушия.
Дано на топло “във сърцето ми”, на времето да устои.
Света ще преобърна – най-нежната коприна да открия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *