On the road again

Всички казват, че животът е път.
Аз си го представям ту като магистрала, на която си сам, ту като планински път с милион завои, ту като място, на което всъщност няма път и ти трябва високопроходим автомобил (или дребна Фиеста от 98 година, която май може да минава през всякакви терени! ? ).
Шофираш през живота и срещаш всякакви хора.
Едни чувстваш близки, други не толкова.
И някой ден през ума ти пробягва въпрос:
Може ли да се чувстваш близък до ума и душата на друг човек, без да се влюбиш?
Може.
Обикновенно наричаме такъв човек приятел.

Но…
Ако всичко е хубаво от приятелска гледна точка, логичната част от мозъка ти извърта мръсен номер и дочуваш глас:
“Гле’й с’я, не може да не пробваш! Ако и там нещата са наред, това е перфектният партньор.
Go and try it!”
И обикновенно една вечер се напивате… и се събуждате заедно. Примерно.
Или се поглеждате в очите и осъзнавате, че споделяйки един с друг всичко, което сте, сте започнали да се обичате… Без предупреждение! Без време за подготовка!
Що филми са с този сюжет, точно защото това се случва достатъчно често в живота.

А какво е приятел?
Какво е значението на тази дума за вас?

Приятел.
За мен това е човекът, който знае всичко за теб.
И ти знаеш всичко за него.
Всеки е ужасен по някакъв начин.
А приятел е човекът, който остава до тебе, въпреки ужасията ти!
Защото и той е ужасен по някакъв друг начин.

Отношенията ви са почнали така, че не е имало нужда да играете роли, за да се покажете в най-добрата си светлина. Нещо, което повечето от нас, дори не винаги осъзнато, правят, когато човекът срещу тях е приет като потенциален партньор.
Приятелят знае всички глупости, които си правил и не те съди за тях, защото не ги гледа през очите на човек, който си представя да сте заедно.
Той знае кой си наистина и те приема такъв какъвто си.
Ако не се правим на нещо, което не сме – дали няма да сме по-щастливи?
Ако просто сме себе си?
Ако не обещаваме да променим нещата, които другият не харесва, САМО за да му се харесаме?
Ако си кажем, както бихме казали на човек, когото не приемаме за потенциален партньор:
“Това съм аз сега. Имам позитиви и негативи, както всеки човек!”
(“Това съм аз сега” означава, че “Утре може да съм различен”. Всеки се променя, но само и единствено когато сам реши, че дадено негово качество или навик вече не му вършат работа, и иска да ги замени с нещо друго. Промяната заради друг е краткотрайна.)

Това не значи да изсипете накуп всичките си негативи и да изплашите отсрещния толкова, че той да побегне с писъци! Имайте милост!
Никой не е само отрицателности, както и никой не е само положителности.
Плюса и минуса движат заедно, за баланс.
+/–
Плюса май винаги изглежда повече. На минуса нещо му липсва (една чертичка) и изглежда по-лек.
Картинката зрително натежава на ляво.
Но баланса се държи благодарение на това, че на един плюс съответстват два минуса.
+/– –
Сега по-балансирана ли изглежда?
За мен, да.
Т.е. ако някой около вас твърди, че има 10 плюса, знайте че те вървят комплект с 20 минуса.
(Не ги спестявайте в началото, те така или иначе ще станат достояние на другия!)
Важи и обратното, ако някой демонстрира само минусите си (което обикновенно е от страх, че като ги разберете, ще избягате с 300 км/ч), за всеки два минуса има по един плюс.
Избора върху кое да се фокусирате е ваш.
Идеята е винаги да сте наясно, че перфектни хора няма.
А и на кого му е притрябвал перфектен човек?
Причината хората да се привличат е точно тази, не сме перфектни, но се опитваме да бъдем и ни привличат хората, от които можем да научим нещо.
Не! Не хората, които биха запълнили наша празнина, а такива, с които можем да надградим нашата пълнота.
От всеки човек в живота си научаваме нещо.
Всеки ни дава по нещо от него.
На всеки даваме по нещо от нас.
След всяка връзка сме по-различни.
След всяка връзка сме по-добра версия на собственото си АЗ…

Колкото повече го осъзнаваме, толкова по-лесно ще ни е в следващата връзка:
Да сме приятели.
Да сме себе си.
Да приемем, че никой не е перфектен и да не чакаме “перфектния”.
Той не съществува, като “перфектен” в абсолютния смисъл на думата.
“Перфектния” ще е перфектен само за теб.

Защото ще се окаже, че ти имаш подходящият автомобил, с точния размер багажник, за да натовариш всичките му плюсове и минуси, и да не усещаш никаква тежест.
Твоят автомобил ще използва за гориво минусите и колкото повече минуси качиш, толкова по-дълго ще шофираш заедно с този човек…споделяйки плюсовете.
Ох, колко обичам да шофирам!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *