Happily ever after…?

Има ли “Happily ever after”?
Или само ни бъгват приказките?
Какво значи “И заживели щастливо”?
Заживели без проблеми, без предизвикателства, без негативни емоции… като щастливи амеби,
които се смеели, плували в хранителната си среда, размножавали се и съществували съвместно до самия си край?
Т’ва ли е happily-то?
Заради приказките искаме да сме “просто щастливи”, както са щастливи героите в тях след като се намерят.
Но знаем ли какво точно ще ни направи щастливи?
– Искам, искам… искам.
– Какво искаш?
– Да съм щастлив!
– Ама как?
– Еми не знам как, е така искам да съм щастлив!
И от “Вселенската служба по изпълняване на желанията” започват да налучкват:
1. Участваш в конкурс и печелиш награда (за най-тъпо произведение)!
Ми награда е, be happy!
– Аааа, т’ва не ми харесва!

2. Избират те за родител – заместник отговорник на класа и в годишната ти отпуска, ти тръсват 30 броя петокласници, с които да се занимаваш на екскурзията до Рупите.
Виж, как ти се доверяват хората, be happy!
– И това не ми харесва!

3. Самолетна катастрофа.
Ти си единствения оцелял.
Трябва да си мега щастлив!
‘Ма не си.
И т.н… примери безброй, всеки ги има.

Е, човеко, be specific what will make you happy!
Няма “просто щастлив”. Никога не е “просто”.

В приказките всички перипетии и проблеми са докато намериш принца/принцесата.
После “били щастливи”.
Е как така?
Всъщност истинските перипетии започват след края на приказката…

Нищо не казаха за трудното раждане на Снежанка и проблемите със 7те ДНК теста за определяне на бащата…
Или, че Звярът започна да пие след сватбата. И се оказа, че става “истински звяр” като пийне… Но Бел му помогна да започне да ходи на сбирките на Анонимните алкохолици и от тогава не е близвал…
Пепеляшка се наложи да се върне към старата си работа и дълго време цялото семейството беше само на хляб, защото Принцът изгуби замъка заради имотна измама…
Жабокът принц, се оказа че предпочита в повечето време да си е жабок, все така крастав, а принцесата се чудеше как да го накара да излиза по-често от животинския си облик, докато накрая осъзна, че тя не може да го промени, ако той не иска тази промяна. Един ден се отказа да го целува повече и той все още квака някъде из блатата…с другите жаби.
Рапунцел се разболя от рак и остана без коса заради химиотерапията. Принцът вече не можеше да се качва при нея по косата ѝ… Но построи същата кула до нейната, камък по камък, така стигаше до Рапунцел всеки ден, докато тя оздравя и косата ѝ не порастна отново…
Спящата красавица се оказа такъв егоист и егоцентрик, че гледаше само своя кеф, заспиваше след секс като труп и изобщо не ѝ се занимаваше с гушкане, докосване или разговори… Но след доста посещения при дворцовия психолог, най-сетне започна да мисли и за принца…
Жасмин пък започна да ревнува страшно от една от жените в харема на Аладин и години наред не можа да се примири с това, че така било прието в техния свят и не можело да се противи на порядките.
Накрая напусна Аладин и заживя с друг…а жена.
И сега твърди, че по-щастлива не е била!

Щастието никога не може да е просто нещо.
То не е да си амеба и просто да си съществуваш, и да си плуваш насам-натам безгрижно.
Щастието ще го познаеш по това, че каквото и да ти се случва ще знаеш, че това е поредният урок по оцеляване.
А ако до теб е “принца/принцесата”, ще си спокоен, че всичко ще бъде наред.
A “Happily ever after”… е избор.
Който правиш всеки ден.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *