„Friends like us are friends forever“ – by Hallmark

Приятел.
Какво е значението на тази дума за вас?
Можете ли да опишете какъв човек е този, на когото можете да сложите този “етикет”?
В детството е детето, с което си играем пред блока или в детската градина.
В училище, съученикът, който седи с нас на един чин и заедно бягаме от час.
В махалата, хлапето, с което прекарваме време в изобретяване на всевъзможни пакости, мотаем се напред-назад или играем карти под върбата в летните жеги…
Всичко това е приятел.
После малко порастваме.
Приятел става, този който ни разбира. Kогато сме тъжни ни успокоява. Когато сме весели се смее заедно с нас.
Знае какво да ни подари за рождения ден, защото знае какво обичаме.
Ходим заедно по купони. Първо влюбване.
Преживяваме и споделяме за първата целувка и първото гадже. Първо напиване и омазване. Първи разкази за това как “Майка ми не усети, че съм мъртъв!” (Тя жената е усетила, ама нали и тя се е разхождала във вашите джапанки, на тия години, та е решила да го играе невиждаща.)
После още малко порастваме.
Започваме да осъзнаваме, че имаме приятели “за маса”, които са само за “иху-аху”.
Има ли проблем, не ги търси, все не могат, все ги няма, все нещо друго по-важно имат от вас.
И ако сте късметлии – има и едни други, които биха отишли и накрай света, за да ви помогнат в тежък момент, и са до вас не само за забавленията.

Има един човек…
Познаваме се от времето „когато аз бях глупава, а той беше грозен“.
От времето, когато все още не знаехме кои сме.
Виждали сме се и щастливи, и не особено щастливи.
Забавлявали сме се заедно, оплаквали сме се от живота. Оплаквали сме се от половинките си, хвалили сме ги, искали сме повече, давали сме повече, сравнявали сме резултатите от усилията си. Сигурна съм, че на рамото му има една постоянна локва от мойте сълзи, която никога не пресъхва напълно. (Не! Не съм ревла! ? ) Казвали сме си всичко! ВСИЧКО! АМА НАИСТИНА ВСИЧКО!

Правили сме глупости. Мислили сме си глупости.
Ранявали сме се взаимно.
Сърдили сме се един на друг.
Сдобрявали сме се.
Казвали сме си, че сме глупави толкова много пъти, че няма как да ги преброя.
Искали сме другия да е по-съвършен.
Казвали сме му.
Казвали сме му къде греши и къде е прав, според нас.
Споделяли сме мнението си.
Такова каквото е, без заобикалки.
Той ми е казвал хиляди пъти: „Аз казах ли ти, че така ще стане?“ А аз не съм го слушала и после съм страдала. И въпреки всичко той не ми каза: „Е, ти си много зле, като не ме слушаш, за какво ми искаш съвет?“
Били сме един до друг не защото имаме полза от дугия, а защото можем да научим нещо от него и защото може ние да го научим на нещо.
Стигнахме до момент, в който когато някой се чуди за нещо се обажда на другия, за да го пита, дали случайно няма информация по този въпрос и той почти винаги има информацията, която ни е необходима, за да вземем решение.
Може да е най-най-най безумното нещо на света, което не влиза в длъжностната характеристика на нито един от двамата, но… винаги информацията вече е пристигнала по някакъв начин до запитания.

Това е човекът, на когото се обадих през нощта, за да му кажа колко зле се чувствам и въпреки че беше далече ми помогна само това, че ме чу и беше там, на линията отсреща.
Това е човекът, който ми се обади през деня, за да ми каже колко зле се чувства и въпреки, че бях далече му помогнах само с това, че го чух и бях на линията отсреща.
Приятел може да ти е само човек, който не те съди за постъпките ти!
Приятел може да ти е само човек, който би се зарадвал, ако ти си щастлив от постъпките си, без значение, че той лично, може би не би ги направил.
Само си помислете на колко от вашите приятели можете да кажете всичко, без да ви осъдят…?
Представете си най-лудото, нелогично, странно, смешно, срамно, страшно или прекрасно, вълшебно, нереално, магическо нещо, което може да ви хрумне.
Представете си сега, че то вече е факт. Направили сте го!
На колко човека ще можете да кажете, без притеснение?
Колко ще се зарадват и няма да ги интересува каква лудост сте сътворили?
Не са много, нали…?

Преди много години изпратих на този човек една картичка, на Hallmark…
С един пингвин и един заек.
Прекарах два дни в ровене, в Google, за да я намеря, но явно се е изпарила от всички интернет „анали“ (да използвам тази хубава латинска дума! :-D).
А имейлът ми от тогава се е ресетнал поне 10 пъти – глупавото abv.bg, то тогава друг имейл нямаше. ?
Писах и на Hallmark, отговориха ми много бързо, но се оказа, че старите картички са по стара технология (това ми звучи като да са плетени на една кука) и нямат архив. Жалко, щеше да е страхотно, ако я бях намерила…

Една сцена от картичката не може да ми излезе от главата “Friendship is … to tell him when he has been stupid”… Там пингвинът подритваше на почивки заека, че нещо сгафил.
В следващ кадър заекът даде чадър на пингвина (не че пингвинът може да се намокри от дъжд, но за целите на картичката му беше крайно необходим чадър!)…
Заекът и пингвинът си помагаха в живота.
Въпреки, че са толкова различни.
И с приятелите е така.
Аз и ти сме различни.
И въпреки това си помагаме от 23 декември 2003 година!
Неусетно минаха 13 години…
Благодаря ти.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *