Урок

Понякога позволяваш на някой да те наранява.
Понякога искаш помощ от човек, който казва: “Да, грижа ме е за теб.”… Но всъщност генерално не го интересува как си, стига той да е добре.
Понякога когато съществото ти крещи „ПОМОЩ“, вместо да ти помогнат те карат да се чувстваш виновен, че си слаб.
Понякога осъзнаваш, че с такъв човек, нямаш право да си слаб, защото това е проблем за него.
Понякога си слаб… И това всъщност е ОК!
Кой може да е само силен? Изобщо съществува ли такъв човек?
И той да не е “болен” от мълчание, от дълго “гълтане” на нужди и желания?
Кой може винаги да е насреща, но никога да не поиска помощ?

Забравям бързо. Даже много бързо.
За мен човеците по принцип са добри и нараняват,
само и единствено по невнимание или ако не осъзнават, че го правят.
За това когато ми се случи, съзнателно решавам, че причината е точно тази и забравям.
Когато кажаш “Сбърках”, аз прощавам и никога не съжалявам за това.

Понякога позволяваме на някой да се държи зле с нас, само за да разберем какво не искаме в живота си и какво искаме.
Само така ще можем да оценим, това което искаме, когато го получим. И ще знаем, че трябва да се грижим за него, защото иначе ще го изгубим.
Само така ще можем да се запознаем с истинското си Аз и ще можем да сме себе си, без да се правим на по-силни отколкото сме.

Не винаги научаваме уроците си от първия път, за това изпадаме в сходни ситуации.
Когато в училище спрат да те питат колко е 2X2 и сменят въпроса, явно си готов за следващия урок! Същото е и в живота. ?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *