За връзките, хората и зверовете

Всички все повтарят, че проблемите в една връзка винаги идват от липсата на диалог.
Но всъщност знаем ли какво е това митично същество “Диалогът”?
Как изглежда? Опасно или полезно е за нас? Знаем ли къде да го намерим след като лиспва?
Оказва се, че се отнасяме с пренебрежение към тоя д’Звер и по-точно пренебрегваме липсата му, а той всъщност е много важен за еволюцията на всяка връзка!

“Диалогът” не обича празните приказки.
Обича точните и добре подредени изречения, в които си казваме важните неща, като:
Какво ни вълнува, какво ни харесва, какво не ни харесва, кои са нещата заради, които сме готови на всичко, какво не бихме направили никога, какво ни кара да се чувстваме добре, кое ни натъжава, кое ни радва и всииииичките неща, които човекът до вас няма как да знае, ако не му ги кажете, в присъствието на д’Звера от горните редове. А той обича да слуша и двете страни. Кажете своите, чуйте тези на партньора. Само хранейки “Диалогът” с думи, ще допуснете еволюционните механизми във връзката си и ще успеете да растете заедно с партньора (и с милия усмихнат д’Звер, удобно скрит на една ръка разстояние от вас, готов във всеки един момент да ви се притече на помощ, ако закъсате!).

Всъщност той, “Диалогът” е доста лесен за контрол, стига да го храните редовно, той ще бута взаимоотношенията с партньора напред с праисторическите си сили.
Канете го във всяка ситуация, така ще го научите винаги да е до вас и да очаква “словесна” награда за усилията си.
Ако партньорът ви не харесва присъствието на “Диалогът”, а вие държите той да се мотае наоколо, значи това не е вашият човек. (Ако имате куче, а партньорът ви не харесва кучета, какъв е шанса ви за успех заедно? Клони към нула, нали?)
Точно толкова е просто.

И не, с времето няма да започне да харесва кучета, както и няма да започне да говори с вас.
“Ама той ще се промени” не работи почти никога.
Ако един човек над 20 години не чете книги, едва ли ще започне сега, заради вас, защото вие сте му казали колко е яко всъщност да четеш.
По същата логика и вие няма да започнете да разглобявате двигатели, защото според него е мега яко, нали?
Всички търпим козметични промени, а генералните обикновенно са резултат от катаклизми в живота или от много положени усилия.
Ако изговорите всичко, което искате от живота и то не съвпада или много малко съвпада с това, което той иска… Просто не продължавайте.
Ако във вашия свят има музика и танци, а той няма и една мп3-ка на компютъра си, направо бягайте. Нещата свързани с душата съм сигурна, че не се променят. (Не и в тоя живот.)

Често жените се оплакват, че все попадат на кофти мъже. Или мъжете мрънкат, че жените са кофти.
Мисля че няма кофти мъже/кофти жени, има кофти комуникация между тях.
“Диалогът” им спи и похърква някъде, неподозиращ, че подопечените му са на път да се избият.

Ако не си казал на партньора си, че след работа не обичаш да готвиш, защото си уморена, на кого трябва да се сърдиш, че той не знае?
Ако не си казал на партньорката си, че след работа не ти се ходи в МОЛ-а, защото си уморен, на кого трябва да се сърдиш, че тя не знае?
И в двата случая отговорът е: На себе си.
(По нашите географски ширини май по-често жените премълчават, но може и да греша…)
Даже и партньори, които са заедно от години, не могат да четат мислите си!

Защо изобщо допускаме, че е възможно друго човешко същество, да мисли точно като нас? Това е толкова егоцентрично!
Хората около нас дори ВИЖДАТ света различно, какво остава за МИСЛИТЕ!
Ако накарате двама художника да нарисуват едно и също нещо, дали изображенията ще бъдат 1:1? Не, нали?
Най-малкото защото те не могат да стоят в една и съща точка докато рисуват, чисто физически, това неминуемо ще доведе до различия. Да не говорим за цветове, светлина, техника и т.н., просто няма как двете картини да са еднакви.

Ситуация:
Аз съм на дивана, той на масата, гледаме филм. От масата се вижда добре, но светлината от прозореца хвърля отблясъци върху екрана и от дивана не е съвсем перфектно. Малко след филма той ме пита: Видя ли във филма колко настойчиво Пенчо гледаше Пенка, каза и нещо само с поглед?
Аз обаче нямам никаква представа как точно Пенчо е гледал Пенка, и го гледам недоумяващо…
Не можем да очакваме, че партньорът ни ще види всичко, което ние сме видели в дадена ситуация, или че ще си направи същите изводи от видяното.
Ако той ми беше обърнал внимание и ми беше казал: Виж го как я гледа!
Щях да стана от дивана и да видя, и да знам за какво говори.

Не е важно само да го кажете, важен е и моментът. А той винаги е Веднага! Щом си помислите нещо, кажете го възможно най-бързо, не го оставяйте да отлежава.
Ситуация:
Да предположим, че искате да си купите нов автомобил. Споделили сте с парньора ви, че искате определен модел.
Един ден докато се разхождате заедно, този автомобил преминава покрай вас.
Нормалната реакция е веднага да му го покажете, за да може да го види преди да е отминал, нали?

А да предположим сега, че искате да се приберете от работа и да се опънете на дивана, а не да приготвяте храна, както всяка вечер.
Казвате ли на човека до вас, че това искате, веднага след като сте си го помислили?
Или готвите и вътрешно бушувате, че той не се е сетил, че и вие имате нужда от почивка и време за мързелуване на дивана?

Говорете!!!
Защото ако не го направите, всяка такава вечер ще ви зарежда с гняв срещу “недосетливия” ви партньор. Ще трупате, ще трупате, ще трупате до момента, в който ще избухнете и ще кажете хиляди дреболии, събирани може би с години, на нищо неподозиращия човек до вас. И той ще ви погледне с поглед, който казва: “Ама ти напълно изперка!”
И ще е най-нормалното нещо той да отрече всичко, в което го обвинявате. Защото ТОЙ НЕ Е ВИНОВЕН, за това, че вие сте мълчали, когато е трябвало да говорите.

Говорете!
Но и слушайте! И чувайте! И действайте!
Проблемите свързани с липсата на “Диалог” идват от семейството (разбира се, че кой ли проблем не идва от там, но това е друга тема).
“Диалогът” в моето семейство не беше просто заспал. Той беше в кома.
Доста често отговорът на въпросите, които започват със “Защо”, беше “Защото така!”.
Да кажа какво чувствам или какво искам беше някак нереално.
След като спреш да живееш с родителите си (най-близките ти същества, в първите ти години на тая планета), най-близкото ти същество става партньорът, right? Ако “Диалогът” го е нямало през първите ти години, за теб липсата му ще е по-скоро нормална, отколкото проблематична.

Ако запомним само едно нещо, ще ни е много по-лесно.
Разбира-телство – може да има само ако е подаден материал за разбиране от вас към друг човек. Ако няма материал, няма как да има разбиране.
А материалът го носи вашият домашен любимец на име “Диалог”.
Той е страшен сладур и ако го имате в дома си можете да живеете един завидно спокоен живот. Стига само и двамата да го обичате.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *