„2015 RR245“

След като кацнахме Адам и Белоуз решиха да се разходят из пустошта, а аз и Неймън останахме да разгледаме вътре.
Лъчът изстреля шлема на Адам, заедно с главата му в космоса, превърна Белоуз в отпечатък от човек върху стената на станцията, а Неймън бавно ставаше прозрачен пред очите ми.
“Явно не са от добрите!” – помислих си, миг преди да се изпаря от планетата, която човечеството чакаше вече 80 години да се приближи до Земята достатъчно, за да може да я посети.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *