Неизпратено писмо

Знаеш ли…
Когато всички заспят излизам навън.
Вървя по тъмните улици и търся теб…
Завивам зад ъгъла, поглеждам приведена уличните пейки,
дали не си заспалa някъде докато ти си ме търсилa…
В далечината има стара къща.
(Сещам се, че обичаш старите къщи, а аз твърде дълго не те водих на такива места… Затварях те вкъщи, излизах и се преструвах, че те няма…)
Виждам, че има някой пред входа на къщата и се втурвам безшумно натам…
След няколко секунди забавям ход, почти спирам…
Дори походката ми е тъжна…
Това не си ти…

Търся те всяка нощ от много време…
Липсваш ми и не мога без теб.
Извинявай, че те пренебрегвах.
Съжалявам, че те оставих да се луташ сама, докато напълно се изгубиш…
Та ти си собствената ми душа…!
Моля те, върни се…
Обещавам, че винаги ще те следвам…
Създадени сме заедно.
За (да сме) едно…

Искаш ли да започнем със среща пред старата къща?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *