Кит

Има сутрини, в които тишината
ме хваща за гърлото,
а самотата тежи като кит.
Тогава съм малка, прозрачна утайка на дъното,
на океан от мечти.
Разпилява ме всяка вълна,
но всъщност изобщо
не мърдам.
Там съм.
В тъмното. Сама.
Никого не прегръщам.