Можеш ли насън да простиш? Ще усетиш ли същото после, сякаш си простил наяве?
Да. Мозъкът ни не прави разлика. Доказано е.
Сънувайки някаква ситуация, в тялото се произвеждат същите вещества, които биха се произвеждали в реалната ситуация.
Когато дълго си носил обидата, след съня ще ти е празно на нейното място. Сякаш си загубил част от теб, но тя никога не е била твоя, просто прекалено дълго е била с теб и започваш да я чувстваш така.

Ако имаш самонавиващ се часовник не се налага да го сваляш никога от ръката си.
Часовникът е метален и тежък, със златни стрелки и показва датата, в малко прозорче със златна рамка. Циферблатът му отразява светлината и я прелива от синьо в лилаво. Траковете на верижката са заоблени и пасват на китката ти съвършено точно. Сякаш този часовник е направен точно за твоята ръка и за никоя друга. Той е с теб докато работиш, докато спиш, докато се къпеш, докато СИ… И неуморно тиктака нежно от китката ти. Винаги можеш да го погледнеш, за да знаеш как се “движиш” с времето. Часовникът е SEIKO, никога не спира, никога не изостава. Механизмът му с 21 камъка има доживотна гаранция. На практика е вечен. Освен това е красив…

Същото е с обидата. Смяташ, че те “краси”, че те прави забележим, различен, човек на когото трябва да бъде обърнато внимание: Та той е обиден! Вижте го! Извинете му се! Обяснете му защо постъпихте така!
Но това просто никога не се случва…
Обидата на теб ти тиктака във всеки един миг докато не решиш да я свалиш. Другите не я чуват, не я забелязват.
Свалиш ли я идва странният момент, в който усещаш липсата.
Сякаш част от ръката ти липсва. Мускулите така са се пренастроили за тази допълнителна тежест от точно 158 грама, че при всяко движение на ръката, подават сигнал към мозъка, че нещо не е наред с тази ръка.
А то по-наред не е било.
Все пак никой не се ражда с часовник на ръката, нали?
Ние сме измислили носенето на часовник, за да измерваме друго нещо, което пак ние сме измислили.
Същото е и с обидата…

Сънувах, че прощавам.
Продавам часовник SEIKO.
Сам се навива.