Животът често ни дава това, което винаги сме искали, точно когато вече сме се отказали да го търсим. И абсолютно винаги ни го дава по най-неочаквания начин. Колкото и да мислиш, няма как да го измислиш по-добре от самия живот, Вселената, Господ или в каквото там вярвате.
Животът е интересен и забавен (и не казвам лесен!), но само ако успееш да влезеш в ролята на наблюдател, сякаш това не е твоя “скъпоценен”, “единствен” и “уникален” живот (и “Оооо, това на мен не може да ми се случи!”) Тогава всичко си идва на мястото без много драми.
Кое е най-гадното, което може да ти се случи? Да страдаш! (Причини много и разнообразни!)
Ти страдаш, страданието те води до действие, действието те води до развитие.
Точно толкова е просто.
Животът е като електронна игра.
Има нива. В края на всяко ниво се изправяш срещу боса на нивото. И ако го пребориш минаваш нататък.
Последният ми бос беше кръстоска между нацепена маймуна, костенурка и таралеж и за 4 години ме спука от бой, докато се сетя, че оръжията ми не са достатъчно модерни и трябва да се превъоръжа.
Накрая му напуках острата бронирана гърбина с моя *неутрален бластер. (* Неутрален бластер – специален ресурс, който става достъпен само ако играеш бонус нива, преди отново да си опиташ късмета срещу твоя любим “майнуреж”.)
Който е играл електронни игри, ще ме разбере, защото знае, че там не става дума точно за късмет. Трябва да го удариш на точните места, с точните оръжия, определен брой пъти. Има си алгоритъм. (Алгоритъмът не го знаеш и точно това прави играта смислена и интересна!) Иначе ти къса главата и почваш отначало… Е, добре де, не е чак отначало (щеше да е демотивиращо). Връща те на последния “save”, там където си взел предпоследния “ресурс” и устойчиво си го интегрирал в себе си – поне два последователни пъти си реагирал на случващото се около теб неутрално.
Благодарна съм на всички, които участват в моята електронна игра. Ценя ви безкрайно. А това, че някои от вас са ме спукали от бой ценя още повече. Човекът е особен вид, той прави нещо само ако вече няма накъде да мърда и е силно наложително да се промени.
А животът… Животът е вашето най-голямо произведение на изкуството. Дори и да не сте творческа натура.
И ако всяка сутрин ставате с тази мисъл, ще можете да обичате всички участници във вашата игра. До един. Даже и тези, които ви нараняват. Всъщност най-вече тях.
(А мисълта, че напред има още босове, които ще трябва да преборя придобивайки нови умения и “ресурси”… Тя ме изпълва с енергия и желание да продължавам да обичам всички неща и хора, които ми се случват!)
А и само още едно нещо:
Нищо, никога и по никакъв повод не е случайно.
Наслаждавайте се на играта.
Тя е вашият личен шедьовър.