Вдишвам.
Времето.
Ти си в него.
Дните се завъртат в спирала.
Часовете нежно докосват лицето ми.
Минутите, потъващи между устните, влажно погалват езика.
Секундите ръсят галактики в дробовете ми.
Древна звездна светлина в диафрагмата.
Небето бавно се свива в мен.
После се отпуска.
Вдишвам.
Времето.
И теб.