Вратата в ириса ми бавно се отвори,
под звуците на песента на кит.
А после времето във мен напълно спря.

Бях бебе, плувах във утроба,
а после вкаменелост
станах и част от вечната скала.

Бях там и нямаше реалност
и въздух нямаше дори,
или съдба.

Гърдите ми,
останали открити,
ме свързваха с мълчанието на вечността.