Там, където облачните великани обитаваха

се случваше така, че в техните специални вечери

светкавични сияния облаците озаряваха

и се разбиваха в една скала насред морето.

Отваряше се облачна врата и там се появяваха

краката с най-пухестите стъпала в света.

А после ветровете, великаните при мен довяваха,

при мен и моята танцуваща душа.

Опитвах се да ги докосвам всеки път, но пръстите потъваха в безкрая,

във великаните да знаете, че няма плът!

(Дали през облаците им достигаш  Рая?)

Те пееха при всяка своя носеща се стъпка,

преливаха се ярко гръмките им гласове.

Единият имаше, видях, огромна кръпка,

на мястото на великанското сърце.

Дойде, прегърна ме с ефирното си тяло,

след себе си повлякъл звездното небе,

усетих как зави ме със небето цяло

и ме остави да погледна в липсващото му сърце.