Вода и земя

Слънцето бавно се скрива зад искряща ивица облачна подплата.
Сякаш има още път до хоризонта, но облаците го поглъщат и повече не се показва.
На острова е тихо, дори чайките мълчат.
Чува се единствено звукът от съприкосновението на водата с брега.
Бряг устоял на хилядолетните милувки на вълните.
Ръката ми е в шепата му.
Питах острова:
“Как един остров устоява на нещо толкова нежно, но непреклонно като водата, без да изчезне в морето?”
Усещам любимите пръсти да докосват моите… А островът след дълго мълчание ми отговори:
“Знаеш ли, че острови и морета няма?
Аз съм морето и морето е мен, но понякога ни трябват хиляди години, за да го разберем…”