Някои неща не отминават.

Някои неща не се забравят.

Да нямаш шанс.

Да нямаш избор.

Да нямаш време.

Да нямаш отговор.

Да вярваш безрезервно и да те излъжат.

Сякаш си стъпил накриво заради малка неравност по пътя. 

Изкълчил си глезен.

Много боли и бавно минава.

Но дупката си остава там.

Незначителна на пръв поглед, защото още докато си с патериците се научаваш да я заобикаляш. 

Колко му е, крачка в страни и си я подминал.

Но после минава време и вече я заобикаляш по инерция.

Но инерцията е лошо нещо.

Защото ставаш невнимателен.

Забравяш за дупката, само за секунда и точно толкова време е необходимо да стъпиш отново в нея.

А кракът завинаги ще си остане ‘ах, да този глезен ме наболва защото преди години стъпих накриво’.

Най-вече при смяната на сезоните.

Колкото и сезони да са отминали.

Някои неща не отминават.