И цялата съм от небе
едно такова синьо, безгранично…
но знам, че някъде, дъгата, скъсана на две, на границата точно ще натисне.

И няма дъжд сега, и всъщност е пресъхнало небето… Дъгата
смесила е всичките си цветове
помежду облаците в цвят на липса.

Поскитах с вятъра в измислени от мене светове,
в гърдите ми той беше снощи за последно,
а после търсих го, но нямаше го никъде…
проклета нереална птица!