… …

Разбивам думите заглъхнали,

неизговорени, във гласните ми струни.

А тишината ти

чертае дълга, черна линия по между ни.

Не е начупена, защото ритъм няма

тя просто е безкрайна, равна и голяма,

и докъдето погледът ти стига, тя е там.

От другата страна и ти си сам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *