… … …

Една лилава вечер тихо ме 

прегърна,

зави ме меко бризът през глава.

Опашката е вече непотребна,

реших! От утре ще съм пак с крака!

На цялото море солта направих.

И не пресъхнаха немигащите ми очи.

Не знаеш ли? Русалките не се разплакват…

за сълзите им двойно ще платиш.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *