Лятото…

Лятото ми като вятър отминава
Забързано да се разлее в дланите на есента
По стъпките му дечурлига вдигат врява
И скачат смело в купчини листа
Подръпват го за изруселите му плитки
И го целуват по обеленото рамо
Не бяха тука всичките лунички…
“И да си тръгваш ми се струва много рано!…”
Държа го за колана здраво
А то като подскачащо зверче
ме гледа: “Още малко самооо!”
Отпускам… хуква, няма да се прибере
Ще го повикам щом се стъмни от балкона
Ще моли “още мъничко” да поседи…
А после ще се втурне вкъщи страшно уморено
И ще ми липсва страшно много
Една секунда след като в леглото ми заспи

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *