Ако някога погледнеш през очите ми,
ще видиш ли каквото виждам аз?
Ако някога ме чуеш в себе си,
да проговоря тихо, но със твоя глас…
И ако някога, дори и за секунда-две,
помислиш моите мисли…
Ще имаш ли достатъчно сърце да изкопнееш мен,
по начина, по който аз копнея за безкрая всеки ден?
Интересен текст, който кара човек да се замисли над дълбочината на човешките чувства. Идеята за размяна на перспективи е много красиво изразена. Авторът умело използва езика, за да предаде носталгия и копнеж. Въпросът в края е провокиращ и настръхва съзнанието. Защо толкова силно копнееш за безкрая?