Ако освободиш ума си, ще имаш капацитета да обичаш целия свят.
Според физиката, винаги се привличат различните, но дали човешките отношения се базират на същите закони?
Подсъзнателно ни привлича близкото и познатото. Харесваме хора, които приличат на нас – основно като характер, но не рядко дори като външност. И това не е странно. Ако човекът отсреща прилича по нещо на теб, подсъзнателно допускаш, че може би и мисли като теб, може би и ще реагира като теб.
А ако сте поставени в една и съща ситуация, може да направи същия избор!
Това е причина да го харесваш. Лесно ще оцелеете заедно.
Комуникацията ви ще е по-лесна в сравнение с някой, с когото нямате нищо общо.

Тук обаче идва въпроса: От кого можеш да научиш повече? От кого можеш да вземеш това, което ти липсва? Различното също е притегателно, защото е непознато, непредвидимо, любопитно и може би дори опасно, а ние обичаме риска, дори и да не си го признаваме!
Различните са инструмент на еволюцията.
Ако не избирахме понякога човек различен от нас, еволюцията нямаше да продължава.
А тя продължава, с пълни сили. Вече не е както е била по пътя ни от маймуната до човека. Вече е на различно ниво.

Ако говорим за отношенията в една двойка, кое е по-добре да си приличате или не?
Когато сте твърде различни – всеки е с различни интереси и в крайна сметка не се засичате никъде?
Ако пък сте еднакви – дали няма да правите еднакви грешки, например никой да не отстъпва?
Една връзка без компромиси не може…Но ако правите еднакви грешки, ако се оглеждате един в друг, няма ли всъщност това да ви накара да работите върху своите (и на двамата) грешки…
Истината е някъде там…