Докосване – заредено.
Дишане – заЕДНО.
Сърце – трептящо на ръба на реалността, в безвремие.
Думи – забравени от ушите.

“Това”, което ни свърза.
“Това”, което няма име, но го усещаме и искаме още от него.
“Това”, което ме събужда както изгрева събужда птица.
Това е! Всичко.

Ти си светлината на хоризонта, точно преди слънцето да изгрее.
Толкова е лесно да те усещам,
там си през цялото време, но никой друг не те вижда.
Моят личен изгрев…

Бих те посрещала всяка сутрин…