Днес творих „по рибешки“. ?
Рестарт на водното ми царство затънало във водорасли, както е затънал в храсти замъка на (за малко да кажа Пепеляшка) Спящата Красавица.
Тя таз хубавица, защо в приказкате не пише колко точно време е спала… месец, два, година? Не се знае.
А тя защо изобщо заспиваше…? (Пак някой не си е свършил работата май… Най-вече аз, сега ще трябва и приказка да чета, нищо, то е полезно! ? )
Но за да се разрастнат така храсталаците, все половин година е минала. И при мен така. От аквариума спечелил конкурс, не беше останало ни-що.
Радвам се, че успях да го пооправя днес.
Цял ден.

Ако бях полагала грижи всяка седмица, нямаше да се налага да е цял ден и да ме боли кръста,… за да се науча.
(Ако полагаме грижи за нас самите и хората, които обичаме всяка седмица… няма да се налага да ни боли сърцето, за да се научим…)

Кратка справка с „Читанка“ и:

„Живели отдавна един цар и една царица, които всеки ден си казвали:
— Ах, защо си нямаме дете!
Но дете все не им се раждало.
Веднъж царицата се къпела в реката и ето, че от водата на брега изскочила една жаба и й рекла:
— Няма да мине година и желанието ти ще се сбъдне; ще родиш дъщеря.
Станало както предрекла жабата. Родила царицата момиче и то било толкова хубаво, че царят от радост не можел да си намери място и дал голяма гощавка. Поканил не само роднини, приятели и познати, а и орисниците, за да бъдат благосклонни и добри към детето.
Тринайсет орисници имало в царството му, а златните блюда, от които щели да ядат, били само дванайсет, така че една от тях трябвало да си остане у дома.“

Абе аз защо не си спомням в тая приказка да има жаба?!
( А и кой е достатъчно луд да не покани една от орисниците? И то защото има само 12 блюда?!?  Явно е, че царят е, но сигурно и в приказките управляващите, не са от най-умните… )
Нооо може случаят да е с като „Алиса в страната на чудесата“ и безумният ѝ превод:

„Обикновено тя си даваше доста добри съвети (макар никога да не се вслушваше в тях) и понякога толкова остро се мъмреше, че сълзи бликаха от очите й. Тя си спомни, че веднъж се беше опитала дори да издърпа ушите си, задето бе измамила в една игра на крокет, която играеше със себе си. Това чудно дете обичаше да се представя за две лица.
„Но сега е безполезно — мислеше горката Алиса — да се преструвам, че съм две лица. Та от мене е останало толкова малко, че то едва стига за един почтен човек!“
Не след дълго Алиса откри малка стъклена кутия под масата. Отвори я и намери баничка, върху която бяха наредени хубаво, със стафиди, думите: „изяж ме“.
„Добре, ще я изям — каза Алиса — и ако порасна, ще стигна ключа. Ако пък стана по-малка, ще се промъкна под вратата. Така или инак, все ми е едно, главното е да вляза в градината.“ “

Баничка със стафиди, seriously?!? ?

Баничката настрана, но:
„Главното е да вляза в градината.“
Но влизането в градината, изобщо не е главното, мила Алиса, то е само първата част от задачката. После ще е хубаво и да се грижиш за тази градина. Защото иначе… тръни, бурени (водорасли) и все неща, които на никого не са приятни. А иначе в сърцето на градината стои кой?
„Красавицата, която трябва да целунеш“! ?